Да поговорим за аутизма

Знаете ли, че:

• Около 67 милиона души по света са засегнати от аутизъм;
• Аутизмът е най-бързо нарастващото сериозно нарушение в развитието в световен мащаб;
• Тази година с аутизъм ще бъдат диагностицирани повече деца, отколкото с диабет, рак и СПИН взети заедно;
• При момчетата вероятността да бъдат диагностицирани с аутизъм е четири пъти по-голяма, отколкото при момичетата;
• Ранната диагностика и интервенция могат да доведат до значително подобрение.

Детски център (ДЦ) „Тацитус" е създаден през 2009 г. от специалисти и родители, обединени от обща кауза - трудната битка с аутизма. В сърцето на цялостния проект  застава Мина Ламбовски - майка на три деца, най-голямото от които - Борис на 11г. - с диагноза аутизъм. Мина разказва:

„Щастлива от раждането на първото си дете - момче започнах да забелязвам, че той не е като другите деца: не ми се усмихваше, не ми говореше, сякаш се беше затворил в своя собствен свят. След един труден дълъг и мъчителен процес на диагностика се сблъсках със страшната диагноза аутизъм. Обясниха ми, че детето ми, по това време на три години, никога няма да проговори, да създаде близка емоционална връзка с другите хора или да започне да разбира заобикалящия го свят по един адекватен начин. Посъветваха ме да го оставя в дом за отглеждане... Не го направих. Не можех! След период на пълно отчаяние поех дълбоко въздух и реших да открия начин  да спася сина си. Свързах се с международни асоциации и организации, занимаващи се с проблема, както и с родители на деца с подобни разстройства от цял свят. Оказа се, че честотата  на засегнатите от аутизъм деца  в САЩ е смайваща. На разгадаването на тази енигма са посветили усилията си мултидисциплинарни екипи от водещи специалисти, финансирани както директно от правителството, така и от широк кръг неправителствени организации. Прилагайки най-новите им открития в областта, подложих детето си на специална диета, чието изключително позитивно въздействие ме окуражи да продължа и с разработваната от тях иновативна и все още експериментална медикаментозна терапия. Паралелно с това започнах специална американска психологическа терапия за деца с аутизъм, в която бях обучена на място и която започнах да прилагам неотклонно в домашни условия. Резултатите, по това време, дори немислими за повечето европейски специалисти в областта, станаха факт при сина ми. Детето ми, с една от най-тежките форми на аутизъм, на 7 години започна да произнася звукове, а след това думи и кратки изречения, а сега дори и по-сложни граматически конструкции. Това развитие ме убеди в правотата и силата на комплексната терапия, която следвам и реших да споделя опита си и да помогна на родителите в моето положение.

Бих могла да разказвам безкрайно за дългия си единадесетгодишен опит със сина ми Борис. За моето първо пътуване до САЩ. Затова че на четири години той не ядеше нищо друго освен чипс, не спеше, не се самообслужваше... Разбрах за диетата, за хранителните добавки, за гастроинтестиналните проблеми, за биохимичния подход... Реших да опитам... С Борис бяхме стигнали дъното... Какво друго ни оставаше? Това беше началото на пътя на дългия и труден път, но изпълнен с много надежда и успех".

Обединени от любовта към децата с аутизъм и успешната работа с Борис, психолозите, логопедите и специалните педагози, работили дълги години с него, заедно с Мина, създават център от семеен тип.

Той е разположен в самостоятелна слънчева къща в полите на Витоша, далеч от шума и битовите замърсители. Мястото е съобразено с особеностите на децата с аутизъм, изискващи чиста среда. За децата с аутизъм оловото, въглеродният диоксид, алуминият, живакът, хлорът и дори прахът по улиците на големия град са силно токсични и увреждат допълнително техния организъм, вече засегнат от нарушения биохимичен процес. В спокойното и чисто южно подножие на Витоша тези деца навлизат в първата от поредицата стъпки към успешна терапия. Започват да усещат спокойствие, защитеност и сигурност в уюта на дома. Центърът е къща със стаи за игра и почивка, с двор и градина, максимално доближаващи дома, което всяко дете има.

Работата в ДЦ „Тацитус" е ежедневна, по няколко часа с всяко дете с аутизъм, като броят на специалистите непрекъснато се увеличава, за да може детето да бъде обгрижвано от свой логопед, психолог и специален педагог. Налице са и първите резултати с някои от децата, с които центърът започва през 2009 година. Такъв е случаят с Оги, който вече успешно е включен в масовата група на детската градина и по нищо не се отличава от връстниците си. Резултатите, които са постигнати с него вследствие на лечението и упоритата работа на семейството и специалистите, са изумителни.

Мишо и Момчил са вече също при своите връстници в масови детски градини и успешно се адаптират и реализират в групите си. Успоредно с това те продължават своята работа със специалистите от центъра няколко пъти седмично.

Семейният характер на създадения от Мина център сближава родителите на децата с аутизъм и екипа, превръщайки ги в едно голямо семейство, в което всички взаимно си помагат и се подкрепят. Консултациите на Мина Ламбовски с родителите са ежедневни. Те знаят, че могат да разчитат на всеки член от екипа по всяко време за съвет, консултация или въпрос. Както трудностите, така и успехите са общи – споделени между специалисти и родители.

Основната задача на „Тацитус" е да вдъхне увереност  и надежда на все по-големия брой родители на деца с аутизъм, като прави достъпни всички най-нови достижения на медицината, психологията, логопедията и педагогиката.

Като естествено продължение на нестихващия интерес към подходите и каузата на „Тацитус" се утвърждава специализираният сайт на центъра. Той е първият и единствен български информационен източник, тясно насочен  към проблемите на аутизма. В него са представени всички новости в областта, зададени са въпроси и са намерени отговори от много родители. На сайта на „Тацитус" (www.autism-bg.com) е създаден родителски форум за споделяне на проблеми и намиране на решенията им. 

От 2010 насам екипът е организирал два обучителни форума с участието на докторите Кригсман и Усман – водещи световни специалисти от САЩ в сферата на аутизма. В рамките на тези форуми са прегледани над 10 деца и са обучени специалисти от България. Партньор при провеждането на втория форум е болница „Токуда" в София, където д-р Кригсман демонстрира тясноспециализирани гастроинтестинални изследвания, доказващи корелацията между аутизма и стомашните смущения при децата.

В началото на 2011 г. „Тацитус" публикува първото преводно специализирано издание в България, обобщаващо всичко най-важно във връзка с биохимичния подход – специфики на аутизма, диференциална диагностика с други подобни състояния, необходими и задължителни изследвания, теории за етиологията и патогенезата на състоянието, диети и над 150 рецепти, специално съобразени с потребностите на децата с аутизъм.

Автори: Хермина Емирян и сдружение „Тацитус"

Снимки: Сдружение „Тацитус"

Какво е аутизъм:

• Аутизмът е тежко разстройство на развитието, което може да продължи през целия живот. Причините за аутизма все още са предмет на задълбочено изследване;
• Аутизмът нарушава умението на човека да общува и да се разбира с другите, a в следствие на това се затрудняват процесите на обучение и социализация, които често са съпътствани с поведенчески проблеми;
• Аутизмът засяга деца от всички етнически и социални групи, във всички райони по света;
• Към момента 1 на 100 деца в света се диагностицират с аутизъм и броят им продължава да расте с темповете на епидемия. Това е причината на 18 декември 2007 Генералната Асамблея на ООН да приеме резолюция 62/139, която обявява 2-ри април за Mеждународен ден за повишаване информираността ПО ВЪПРОСИТЕ, СВЪРЗАНИ С аутизмА с цел да се насочи вниманието върху ключовото значение на ранната диагностика и ранната терапия, за да могат децата с аутизъм да развият максимума от потенциала си;
• През изминалата година повече деца са диагностицирани с аутизъм, отколкото с диабет, синдром на Даун, рак и СПИН взети заедно;
• Терапията е основното средство за въздействие при децата от аутистичния спектър, а качествената терапия им предоставя шанс да развият максимума потенциала си.

Ранни сигнали:

Следните признаци могат да бъдат индикатори, че детето е в риск и се изискват активни действия от страна на родителите, за да се установи дали следва правилния път на развитие:

• Липсват усмивка или други разпознаваеми прояви на радост до и след 6-ия месец;
• Липса на интонационна размяна на звукове, усмивки или други лицеви изражения до или след 9-ия месец;
• Не реагира на името си до 10-ия месец;
• Не бърбори (не гука и не експериментира със звуци и звукосъчетания) до 12-ия месец;
• Липса на жестове като преднамерено посочване, показване, посягане или махане до 12-ия месец;
• Не изговаря думи до 16-ия месец;
• Не изговаря смислени фрази от две думи (без да имитира или повтаря) до 24-ия месец;
• Престава да говори или изгубва социални умения на каквато и да е възраст;
• Липсва (или е редуциран) очният контакт.

След 18-ия месец:

• Не е сформирана или много рано е изгубена присъщата на повечето му връстници способност да изразява, разбира и интерпретира универсални емоции;
• Не играе с играчките по предназначение. Дълго се задържа в еднотипни дейности. Повтаря многократно едно и също действие;
• Наличие на специфични поведения като махане с ръчички, гледането им отблизо, въртене, приближаване на предмети до очите. Често използване на периферното зрение;
• Редуцирано или липса на присъщото детско любопитство и изследователски интерес;
• Затруднение да играе спонтанно, разнообразно, с преструване, с влизане в роли;
• Не изпълнява команди, има слабо развити навици за самообслужване;
• Не възприема някои общи опасности и общи инструкции;
• Реагира стресово на промените на лица, предмети, детайли от обкръжението, което е подредено по определен начин.